Генерал-лейтенант Радко Димитриев е бил много интересен и смел човек, отстоявал до край своите убеждения. Бил е деен участник в повечето значими събития от националната ни история в периода между Априлското въстание и Първата Световна война.
Животът му започва през 1859 г. в котленското село Градец, където е запазена родната му къща. В нея са изложени образци от неговото лично оръжие, както и различни фото-документи, проследяващи неговата дейност. Израстнал в Котел под грижите на своята баба, малкият Радко вероятно е посещавал местното училище, след което продължава образованието си в габровската гимназия, носеща името на Васил Априлов, дарил средствата за нейното построяване през 1835 г. Завършва гимназията през 1875 г. и взема участие в организацията на Априлското въстание (бил е секретар на котленския революционен комитет). След потушаването на въстанието, през 1877 г., Радко Димитриев завършва школа за военни преводачи и участва като доброволец в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Участвал е активно и в събитията около Съединението на Източна Румелия с княжество България през 1885 г., тъй като по това време оглавява щаба на жандармерията на Източна Румелия. Взема участие и Сръбско-българската война (1885 г.).
Любопитна подробност в биографията на генерала е фактът, че той на два пъти преминава на служба в руската армия – първият след неуспеха на опита за сваляне на княз Александър Батенберг от престола (1886 г.) и вторият поради несъгласие с позицията на България по време на Първата Световна война.
През 1898 г. Радко Димитриев се завръща в България и служи в Българската армия като достига до чин генерал-лейтенант. По време на Балканската война ръководи Трета българска армия, а в Междусъюзническата война участва като помощник-главнокомандващ на българските войски.
Генерал Радко Димитриев е носител на множество ордени и медали за храброст, разстрелян е заедно с множество други царски офицери след Октомврийската революция.