Музей на Нестинарството в село Българи, Кости

За много от нас Нестинарството е част от туристическите атракции в заведенията по морските и планинските ни курорти. Естествено този древен ритуал е променен до неузнаваемост за да бъде интересен на чуждите туристи. За една шепа хора обаче, жители на древната Странджа планина, този ритуал е вяра, святост и начин на живот. За тях ще Ви разкажем, защото те пазят древната тайна на нестинарите, спазвайки традицията както са го правили техните предци векове наред. И до сега се спори кога точно е възникнало нестинарството и къде са корените му. Историческата логика води до древните траки, народ с богата култура и религия. Тракийският орфизъм съчетава както култа към слънцето, така и култ към земята и огъня. Коренът на думата нестинарство според някои произлиза от гръцката дума „анастенагмос“ –въздишане, дишане. По време на обреда нестинарите изпадат в транс и дишат тежко и учестено. Много историци и етнографи свързват името на ритуала с гръцката думата „хестия“ – огън или “анастено“ , която значи възкръсване. Коя теория е вярната едва ли някога ще разберем. Важното е, че този мистичен обред е стигнал до наши дни и можем да го видим в напълно автентичен вид все още само в странджанското село Българи. Според традицията нестинарите играят единствено в деня на светците Константин и Елена, отбелязван по стар стил в нощта на 3 срещу 4 юни. Преди същинският ритуал да започне, на 3-ти през деня започва така нареченото „обличане“ на иконите – участниците в ритуала ги обгръщат с червен плат, обшит с монети. След „обличането” се понасят на ръце от млади нестинари начело на шествие, в което се включва цялото село и иконите се пренасят до аязмото на Св. Константин и Св. Елена, където дръжките на иконите се измиват ритуално. Под съпровода на тъпан и гайда, които са задължителни през целия ден, се извива дълго, странджанско хоро. Междувременно в селото подготвянето на жаравата се извършва от стари нестинари, които поддържат огъня за игрите през целия ден. С настъпването на нощта жарта се разстила и се подготвя за същинския ритуал. Привечер нестинарите се отправят към параклиса на Константин и Елена, където кадят тамян, молят се пред иконите на светците, слушат биенето на тъпана в точно определен ритъм и изпадат в транс. Започват да танцуват, носейки в ръцете си икони, кърпи, кандила. Шествие тръгва от храма към жаравата - кулминацията на празника. Нестинарите влизат в огъня с пронизващ вик, като първи там пристъпва най – опитния нестинар, обикаля жаравата три пъти и описва кръст в огъня, последват го и останалите нестинари. Изпаднали в транс, нестинарите редят молитви, а някой дори правят предсказания. Често носят на ръцете през жарта деца за здраве и дълголетие, болни за изцеление, но винаги с тях е иконата на Св. Св. Константин и Елена. Нестинарските игри завършват с дълго, традиционно хоро, в което се включват всички присъстващи. Хората от село Българи вярват, че огънят пречиства душата, гони болестите и злините и опрощава греховете на присъстващите. През 2009 година Нестинарството беше включено в Представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. През 2014 година в село Българи беше открит първия Музей на Нестинарството, част от туристическия информационен център. В музея можете да видите много снимки и предмети, свързани с възникването и развитието на нестинарството.