Пещерата "Бачо Киро" - Дряново, Генчовци

     Западно от Дряновския манастир, на десетина минути пеш  се намира пещерата „Бачо Киро”, наречена така в чест на героя от Априлското въстание който се е крил там. Наблизо е водната пещера „Андъка”. „Бачо Киро”  с дължина 3500 метра се е образувала сред отвесните скали и представлява сложен лабиринт от галерии. Правят се проучвания от различни наши и чужди  археолози- професор Юричин, американката Дороти Гарът. Най- много данни има за първата зала – Преддверието, а откритите там оръдия на труда изработени от кости, груби остриета, ножове доказват, че там е имало живот още от древността, оформена е за посетители около седемстотин метра от пещерата. Там изобилства от прекрасни, причудливи варовикови образования  - сталактити , сталактони, сталагмити, колони. Пещерата  е обявена за национален туристически обект заради уникалния си вид  и е много посещавана туристическа атракция. Пещерата е с  влажност 95% и  постоянна  температура 13 градуса,  времето и водата са изваяли изящни фигури на птици, хора, змии, риби, различават се очертания на Богородица и младенеца,  ще  имаме възможност   да минем през необикновена дупка в стената за която се вярва, че пречиства от грехове –така нареченото „Чистилище”, колкото по-трудно преминеш  през тясната дупка, толкова повече грехове имаш. В пещерата е намерен  най-стария скелет на пещерна мечка  на Балканския полуостров, висок три метра. Счита се, че първоначално пещерата е оформена от реките Дряновска и Андъка, след това карстовите води с изключителна прецизност сътворяват неповторимия облик на природния феномен, а поставеното осветление усилва ефекта от приказната красота.   Обособени са няколко зали с различни имена в зависимост от особеностите с които се характеризират, Дъждовна, Концертна зала,  Каменното цвете, Езерото на щастието, Меча поляна, Пещерно ухо, Медузите, Слона…... Влизаме  през нисък вход и попадаме в обширно преддверие следва най-високата Дъждовната зала запленяваща с фантастичните сталактити, висящи от белия таван, фигурата на монаха Харитон ще видим в централната зала, Срутището е настелено със скални отломки и е най-високо разположено спрямо входа, в Приемната зала се откроява каменният орел с разперени крила, навсякъде могат да се видят внушителни ,живописни образования  и разнообразни подземни форми. Подът на пещерата е покрит с отложения образувани преди милиони години, по-ниските нива са  покрит с глинести отлагания, а  високите галерии с  речни чакъли. Пещерата е благоустроена отдавна и е под постоянно наблюдение, обявена е за природна забележителност пред 1962г., а по –късно е реконструирана и модернизирана. Наблизо има построена хижа носеща същото име, тя работи и като дискотека. Изградени са удобни пътища и атрактивни  екопътеки,  за да ни осигурят по приятна  и незабравима екскурзия и почивка  сред магията на нашето природно и културно наследство.